Имаме удоволствието да съобщим, че на 30.01.2023 г. Административен съд-София-област отмени Решение № 369 ОТ 08.04.2021 г. на КЗК, постановено срещу доверителя ни „Смарт–СМ“ ООД. Съдът е отхвърлил всички обвинителни тези на КЗК, като е приел изрично, че „СМАРТ-СМ“ ООД не е извършило нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗЗК, изразяващо се в участие в забранено споразумение за определяне на крайни препродажни цени на националния пазар на търговия с детски стоки, включващ стоки, свързани с отглеждането на бебета и грижа за майката.
Това решение е особено важно за нас не само защото сме защитавали правата и интересите на „СМАРТ-СМ“ още от самото начало на производството, образувано от КЗК през 2018 г., но и защото в него съдът е разгледал различни важни правни въпроси, които ще бъдат определящи за тенденциите в областта на защитата на конкуренцията в България в следващите години.
На първо място, адмирации заслужава детайлният подход на съда към стандарта на доказване, който КЗК трябва да изпълни. Изцяло отхвърлена е застъпваната от КЗК теза, че наличието на препоръчителни цени на дистрибуторите представлява „антиконкурентно предложение“, а липсата на изричното им отхвърляне от търговските партньори на дребно-приемане на антиконкурентното предложение. Чрез подобна теза КЗК неуспешно се опитва да прехвърли тежестта за доказване на липса на антиконкурентно споразумение върху предприятията, вместо сама да анализира тяхното поведение и докаже наличието на забранено споразумение.
Това е подход, който Комисията се опитва да наложи в трайната си практика, както може да бъде видяно и от решението й по сходната преписка срещу „Ивентас“ ЕООД. По този повод, в Решението на Административен съд–София–област правилно бива отбелязано, че:
„КЗК приема в решението си, че антиконкурентното предложение е наличието на препоръчителни цени, както и изпращаните от жалбоподателя рекламни материали. Мълчанието само по себе си не може категорично да обоснове извод за конклудентно приемане на цените. За да е налице конклудентно приемане на антиконкурентното предложение чрез мълчание, Комисията трябва да докаже още един елемент, а именно започване на изпълняване на антиконкурентното предложение фактически. Следва Комисията да изследва действителното поведение на търговците съконтрахенти на Смарт. Не може да бъде споделен изводът на КЗК, че от липсата на подобно противопоставяне следва, че със самия факт на последващите си поръчки за доставка на промоционалните артикули, клиентите на СМАРТ мълчаливо се съгласяват да използват именно обозначените върху тях цени като свои крайни цени, както и този за наличието на „непротивопоставяне срещу предприетата от доставчика пряка намеса в икономическата свобода на клиента да определи самостоятелно и независимо цените“. Защото обективно доказателствата по преписката са други .“
Специално внимание следва да бъде обърнато и на подхода на съда към заявеното разбиране на КЗК, че когато дистрибутор договаря промоционални цени на свои артикули към търговците на едро, това представлявало договаряне на крайни препродажни цени. Разбиране, което не отговаря на икономическата действителност и структурата на пазара. По този повод, съдът изрично посочва следното:
„Основателен е доводът във възражението на жалбоподателя за едностранно /според Смарт превратно/ тълкуване от КЗК на понятието „промоционални цени“. От се обуславя и другото погрешно тълкуване, че когато „СМАРТ “ изпраща рекламни материали относно организирана промоция, тези рекламни материали съдържат не предлаганите от „СМАРТ “ условия на промоцията на едро, а всъщност съдържат условията, на които търговеца на дребно трябва да предложи стоките-обект на промоцията на своите клиенти на дребно –потребителите. Рекламни материали се ползват и в контекст, различен от прякото предлагане на стоки на крайните потребители-физически лица. По същия начин, по който един търговец на дребно има нужда да достигне до клиентите си-най-често физически лица, така и дистрибуторите (търговците на едро) имат нужда да достигнат до своите клиенти-търговци на дребно, обикновено търговски дружества. Още повече, че търговците на дребно, с които работи един дистрибутор, са стотици, в случая над хиляда търговски дружества. Не може в случая да се наложи еднозначен и категоричен извод за това,че рекламните материали за промоцията, изпращани от дистрибутора до търговеца на дребно,всъщност не се съдържат доставни цени на едро,а съдържа единствено и само предложение предложение за фиксиране на цени на дребно.Логично би с поставил въпроса -тогава къде дистрибуторът представя условията на своята промоция, къде договаря своята доставна цена с търговеца на дребно? В случая не Смарт трябва да докаже, че съдържащата се в рекламните материали промоционална цена не е крайна цена на дребно, а КЗК трябва пълно и главно да докаже, че тази цена е именно такава. Обратното би означавало винаги, когато Комисията установи изпращане на рекламни материали, напр. брошури с цени, между дистрибутор и търговец на дребно, тя да образува производство срещу само единия от тях за сключване на забранено споразумение за фиксиране на цените.“
Екипът на „Стойнев и партньори“ искрено вярва, че това решение е от особена важност за всички дистрибутори, опериращи на българския пазар. Наред с това, то демонстрира, че активната защита на предприятията срещу незаконосъобразните актове и действия на КЗК е от ключово значение, като е важно опровергаването на превратните фактически твърдения да започне на възможно най-ранен етап в производството.
Пълният текст на Решение 91 от 30.01.2023 по адм.д. 383/2021 на Административен съд–София–област може да бъде намерен тук.
Recent Comments